Права на пациента
(3) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник,
освен в случаите, предвидени със закон.
(4) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от
техните попечители или настойници.
Чл. 88. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента,
съответно неговия родител, настойник или попечител, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:
1. диагнозата и характера на заболяването;
2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите
лекарствени реакции, болка и други неудобства;
4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.
(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител,
своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.
Чл. 89. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до
повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното
съгласие се предоставят в писмена форма.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само
когато непосредствено е застрашен животът му и:
1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;
2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител или от лицето по чл. 162,
ал. 3 в случаите, когато законът го изисква.
(3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат
да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители
или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.
Чл. 90. (1) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко
време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.
(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.
(3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже
да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.
(4) В случаите, когато по ал. 1 е налице отказ от родител, настойник или попечител и е застрашен животът на пациента, ръководителят
на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.
|
